Книжни жерави

Имаше едно време една мечта за мъничко магазинче, в което да подредя дреболийките, които майсторя, та да достигат до света. За кратък период от време даже беше осъществено това желание и по клоните на дървото пред магазинчето накацаха десетки пъстроцветни оригами жерави, които бяхме сгънали със съдружничката ми, за да ни е на късмет начинанието, пък и да ни забележат сенките, които минаваха забързано покрай нас, подгонени от срокове, сметки, грижи и тъма.

Историята се разви по класически сценарий – не бях готова за сбъдване и не бях открила подходящ човек за обща работа. Затворихме магазинчето. Животът продължи. Ден след ден, година по година силни ветрове и опустошителни бури връхлитаха връз жеравите, мачкаха ги, чупеха и късаха крилете им, отнесоха ги до един в канавките на ежедневието. Забравих за тях.

Снощи обаче, докато с останалите изложители разтурвахме панаирните щандове и напускахме шатрите на Алея на книгата, се случи мъничко чудо. Някоя от прекрасните дами, с които имах честта и късмета да споделя последната седмица, беше сгънала и оставила след себе си един книжен жерав – съвсем мъничък и изящен, но от здрава хартия, готов да хване вятъра и да се издигне нависоко.

Понеже все още незряло отказвам да повярвам в случайността, реших да запазя този жерав. Любопитна съм докъде ще стигнем с него.

Благодаря на книжните жерави от шатра 54 за топлината и светлината!